Заветът на Медея

Красен Камбуров е важен български автор, който сякаш е игнориран от повърхностните любители на литературата. Въпреки това, или може би именно заради този факт, в настоящия си роман той ни насочва към читателските поколения, които все още не са потопени в масовата безвкусица. Избраната форма на писма между Сенека и Луцилий придава интимен и живописен стил, често обогатен с философски размисли на остаряващия Сенека. Тази структура позволява не само динамичен монолог, но също така диалози между основните герои на различни светогледни нива. Авторът използва композиционния подход с „летящ кораб“, пълен както с митични, така и с реални персонажи. Романът не предлага окончателни отговори; вместо това поставя въпроси, много от които резонират със съвременността и бъдещето. Камбуров предоставя добре аргументирани възможности на читателя да се впусне в собственото си психологическо пространство и да развие сюжета и идеите по актуален начин.