Дай, за да вземеш

В последно време темата за ангажираността и мотивацията на работниците стана особено актуална. Много компании активно проучват степента на ангажираност сред служителите си, като същевременно инвестират усилия в повишаване на тяхното щастие, намаляване на стреса и въвеждане на програми за задържане и лоялност.

Професор Адам Грант от Wharton Business School в своята книга "Дай и вземи" показва, че фирмите – или по-точно техните собственици и мениджъри – които успяват да изградят атмосфера на доверие, уважение и доброта в работната среда, постигат значително по-високи нива на лоялност и ангажираност от страна на служителите. Според него хората могат да бъдат разделени основно на две категории: “даващи” и “вземащи”, а между тях има неутрални индивиди, които балансират между даването и получаването. "Вземащите" са подобни на черни дупки - те изсмукват максимално количество ресурси без да се интересуват как това влияе върху колегите им. Напротив, "даващите" предоставят пространство за мненията си, слушат другите дори когато не са съгласни с тях и уважават становищата им.

Затова вместо да се фокусират само върху допълнителни материални придобивки или мотивационни програми, собственикът или ръководството е добре да насочат усилията си към изграждане на доверие, щедрост, съчувствие и прошка. Интегрирането на тези хуманистични ценности в организационната култура ще спомогне не само за икономии разходи за компанията но също така ще укрепи взаимоотношенията основани auf положителна подкрепа. В резултат лидерите ще успеят да формират процъфтяваща организация - една вдъхновяваща структура с отличен успех както за служители́те, така και для работодателитe.