Азъ служихъ при Дранговъ! Скопска школа 18 юни 1916 г. - 17 септември 1916 г.

Споменът за героите, загинали за България, не се ограничава единствено до борците за освобождение от османското владичество в териториите на Стара България. Както е известно и в Македония, този дух продължава да живее чрез фигури като Ботев и Левски, както и всички онези, които са дали живота си за свободата на Родината. Тази традиция е поддържана от личности като полковник Дрангов, който участва активно в освободителните усилия на българите в Македония и Тракия, а също така и във войните за национално обединение. Всичко това представлява един непрекъснат процес; именно полковник Дрангов може да бъде считан за най-силния символ на тази приемственост. Не случайно преди заминаването си с Владислав Ковачев по време на Илинденското въстание той написва писмо, което напомня на известното послание на Христо Ботев до Венета. Тези писма не са предназначени само за нас днес – те отразяват чувствата и патриотизма на хора като Ботев и Дрангов, както и много други будни българи от миналото. Знакът за свързаност между тези събития е още по-силен; благодарение на Красимир Узунов и неговата книга „Аз служих при Дрангов“, ние имаме възможността да установим жива връзка между цялостната борба за национално обединение и да почетем паметта на загиналите в стремежа ни към свобода.