Готите и старогерманското културно-историческо присъствие по българските земи

Темата за важността на готите и старогерманския елемент в българската история, както и тяхното влияние върху формирането на българската народност, е нова и шокираща за широката общественост у нас. Още по-учудващо е, че доскоро тя не беше известна или осъзната от значителна част от научната общност в България, която би трябвало да проявява професионален интерес към този въпрос.

Какви са причините за това? Защо темата за готите в контекста на българските земи оставаше пренебрегвана до скоро?

• Липсват задълбочени, комплексни проучвания по въпроса от цялостни научни колективи, които да представят неговото значение с помощта на синтезиране на археологически данни, историографски изследвания, езиковедски анализи и антропологичен материал. До момента имаше само някои индивидуални разработки относно присъствието на готите от отделни учени като Иван Велков и Велизар Велков.

• Периодът III-V век след Христа – когато готите се заселват по нашите територии – съвпада с упадъка на Късноримската империя. След него има столетия преди образуването на славянобългарската държава. Тази междинна времева рамка не привлича интереса на историците ни тогавашния период го оставя сравнително непроучен у нас "по технически причини". В историографията не само в България противоречат две основни теории: едната подчертава рязкото разграничение между Античността и Средновековието; другата акцентира върху постепенния преход между тях. Именно вторият подход е немислим без признаването влиянието на готското присъствие.

• Готовски и други старогермански артефакти по нашите земи са били открити и идентифицирани сравнително късно (например крепостта край плевенското село Садовец през 30-те години на XX век).