Съчинения в пет тома Т.5: Разкази в синьо. Вавилонски кули

Преди няколко години, в навечерието на Ботевите дни, посетихме Враца с Калина Ковачева и Вили Цанков. Четохме в Художествената галерия пред публика, която ни слушаше съсредоточено. Разговаряхме с хората, присъствали на нашата литературна среща, а след това Вили сподели историята за странните руски емигранти от Париж. Те дълги години поддържали спектакъл в малък домашен театър, който помагал да изразят мизерията на своята носталгия и им давал утеха чрез думата "Родина". Някак си обстановката около нас – близостта до Йолковица и духът на Ботев – провокирали Вили да се сети за този жертвен театър и желанието му да говори страстно и яростно против съвременната държава. Той изразяваше гнева си относно културата, която била затворена в девета глуха стая, лишаваща сегашния ден от светлина и водеща го към беззвезден хоризонт. Силният му монолог напомнял предсмъртни думи от сцена; той говорил с ботевска страст и когато завърши своето слово, залата избухнала в ръкопляскания като знак за подкрепа. Това се случи на 26 май 2005 година.
НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ