Съчинения в пет тома Т.2: Цинобър. Еднооките. Сбърканият

С поука си припомняме живота на режисьора Вили Цанков, който имаше щастието да бъде сред първите, които се противопоставиха на антикултурните тенденции в естетиката през 50-те и 60-те години. Той посвети себе си на българската духовност, оценявайки я с нова перспектива. Постиженията му обогатяват стила и средствата в българското театрално изкуство. Неговият дар за полемика и умението му като фехтовчик разкриват стари традиции и забравени ценности. Равнището му на поезия променя пейзажа на нашата сценична култура. Предаността към собствените идеали го води до създаването на шедьоври в най-забележителните свои постановки. Той вярваше, че настоящият живот може да отразява обърнато лице на миналото. Усеща вината, която тегне над човечеството, но смята, че тя може да бъде понесена чрез „забавленията" на актьорите. И не на последно място – неговата концепция за формата като проявление на божествена воля ни открива врати към състояние подобно на изгнаниците от райската градина. Много хора твърдят, че сценичната дейност е магия; малцина успяват да я докажат реално - един от тях е Вили Цанков.
ЧАВДАР ДОБРЕВ