Съчинения в пет тома Т.3: Седемте небеса. Горящият ангел

Радвам се, че много от спомените ми за срещи с Вили – било то в реалния живот или на сцената, остават незабравими. Макар да изглеждат незначителни, те са трайно запечатани в съзнанието ми. Все още виждам забавената му походка напоследък, но все така внушителна; усещам погледа и гласа му... Спомням си как преди години той дойде у дома ми в Бояна с жълта кола - като тези на такситата Лада - и излезе от нея почти носейки един от любимите си артисти и приятели, Иван Кондов. Посрещнах ги и Вили нареди: „Не се бави да бъдеш учтив, а дай нещо за здраве! На Кондата не му е добре." Подадох хапче и вода на Иван, който дискретно ми прошепна: „Дай и на Вили - той е по-зле!" Вероятно небето ни беше разгневено по някаква причина тогава, защото даже аз, по-младият между нас двамата, чувствах тежест в гърдите. След това двамата легнаха на диваните в стаята ми с битова обстановка според модните тенденции от онези времена; след малко заваля силен дъжд и небето сякаш забрави гнева си към нас.
ПАНЧО ПАНЧЕВ