Епистемология на прикритостта

Книгата "Епистемология на прикритостта" защитава становището, че много от ключовите елементи в мисленето и познанието през XX век в западната култура са организирани, но всъщност разпокъсани заради продължителна и вече ендемична криза по отношение на дефиницията на хомо/хетеросексуалността, особено мъжката. Тази криза има корени още от края на XIX век. В текста ще аргументирам, че всяко разбиране на почти всеки аспект от съвременната западна култура, което не включва критичен анализ на актуалната дефиниция за хомо/хетеросексуално, е не само непълноценно, а дори основополагаемо изкривено. Освен това ще приема, че подходяща отправна точка за такъв критичен анализ може да се намери в сравнително децентрализираната перспектива на съвременните гей-теории и антихомофобното движение.

С времето развитието на идеите и неизменният политически конфликт след края на XIX век просто доведоха до задълбочаване и разширяване на трайната криза около модерната концепция за сексуалността. Това често подчертава вътрешните противоречия и несъответствия във формите дискурсивния „здрав разум”, наследени от творците на нашата настояща културна структура. Противоречията, които ще разгледам тук, не са главно между про-хомосексуални и анти-хомосексуални индивиди или идеи; макар най-силният мотив в книгата да бъде утвърдителен към гей-позициите. По-скоро те произтичат от самото ядро всички значими разбирания относно хомо/хетеросексуалността през XX век - както хетеросексистките гледища така и антикомунистическите възприятия.