За себе си и за другите

Отдавна е известно, че Томас Ман притежава умението да приспособява чуждите идеи към своите собствени духовни измерения, като в същото време запазва уникалността на оригинала. Въпреки относителността между личното и чуждото, стилът му значително се различава, когато говори за собствените си произведения и тези на Лесинг, Гьоте, Вагнер, Толстой или Фройд и други творци от двадесети век, които той възхвалява. Затова избрах заглавие - „За себе си и за другите“.

Всички есета, статии и рецензии тук са нови за българските читатели; те са преведени специално за тази селекция с изключение на четири текста от 20-те години на миналия век, публикувани в периодични издания с малък тираж. Надявам се това вдъхновяващо есеистично творчество да намери свои почитатели вместо просто имитатори. Убеден съм, че последните две десетилетия не са преминали без значение и все повече писатели-журналисти осъзнават важността на правилата: каквото е допустимо за Юпитер (Jovi), не е приемливо за вола (bovi). Или ако мога да перифразирам заглавие на Томас Ман "Достоевски с мярка", бих казал – есеизъм – с мярка.

От съставителя