Буденброкови. Упадък на едно семейство

Фактът, че Герда свиреше на цигулка, до този момент беше за Томас приятно допълнение към нейната уникална същност – то съответстваше на странните й очи, които той обичаше, на тежките й тъмночервени коси и на цялостната й необикновена фигура. Но сега, когато наблюдаваше как непознатата му страст към музиката толкова бързо завладява неговия син от самото начало, тя се превърна в заплаха между него и детето. Той мечтаеше да изгради истински Буденброк – силен и практичен човек с амбиции за власт и постижения. В своето раздразнено настроение Томас започна да усеща тази пречка като опасност да стане чужд в собствения си дом.

...

Той стоеше пред храм, от прага на който Герда го изпращаше с безпощадно движение... и Томас горчиво наблюдаваше как тя изчезва там заедно с детето.