Избрани места от кореспонденцията с приятели

Бях в тежко здравословно състояние и смъртта ми се задаваше. Когато успях да събера остатъците от силите си и за първи път почувствах ума си напълно ясен, написах духовното завещание, в което възлагам на приятелите си задължението да публикуват някои мои писма след моята смърт. Надявам се с това поне частично да компенсирам безсмислието на всичките ми предишни произведения, тъй като според мнението на адресатите им, писмата ми съдържат повече стойност за човека отколкото моите литературни творби. Божията милост ме спаси от близката смърт; почти оздравях и се почувствах по-леко. Въпреки това усещането за отслабените ми сили постоянно ми напомня, че животът ми е под заплаха. Затова планирам дълго пътешествие до Светите места, което е важно за душата ми; а докато то продължава, нищо не може да бъде сигурно и желая на раздяла да оставя нещо ценно за своите сънародници.

Избирам последните писма, които успях да върна обратно, като акцентирам на тези теми с обществена значимост и премахвам всичко онова, което би било актуално само след моята смърт или ще заинтересува малцина. Добавям две-три литературни статии и включвам самото завещание – така ако умра по време на пътя си, то веднага влиза в сила пред всички мои читатели.

Сердечният глас вътре в мен подсказва, че тази книга е нужна и може да донесе полза. Не мисля така защото считам себе си особено важен или разчитам на собствената си способност да бъда полезен; просто никога досега не съм изпитвал толкова силна нужда от това.
Николай В. Гогол