Съчинения в 7 тома: Човешката специфика Т.2

Анатомично, морфологично и физиологично Homo Sapiens представлява последната стъпка в дългата еволюционна линия на живота на Земята. Въпреки това, дейността му го поставя в контекста на различни закономерности.

От религиозна гледна точка: по същество - животно, а по дух - божество. Научният подход описва човека като стандартен биологичен организъм, но също така подчертава уникалната му творческа способност.

Специфичната роля на човека в космическия ред води до теоретични размисли. Изследователите често се опират на видимите прилики между явленията от двата качествено различни свята при своите обяснения. Те приписват живите организми способности да изпитват любов и омраза, щастие и страдание, желание за отмъщение или прощаване, както и честност или измама.

Това обаче не отразява истинската действителност. Инстинктът функционира като непроницаема клетка. Има значителна пропаст между човешкия ум и животинската психология; разликата е очевидна между обществото и животинските групировки, езика спрямо начините за комуникация сред животните и техния квази-социален характер. Спецификата на човечеството зависи основно от културните пластове, които са изградени през финалния етап на кортикализацията. Основните характеристики включват чувството за хумор – способността да се смеем над изкривените реалности около нас и над смешното у самия себе си – независимо какво предизвиква смях."