Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация

Изследването на Джон Д. Питърс, озаглавено "Да говориш на вятъра: История на идеята за комуникация", предлага интересен поглед върху развитието на човешкото общуване и философските размисли около него. Авторът проследява корените на концепцията за комуникация още от античността, като се позовава на Сократ от диалога "Федьр" на Платон, който поставя основите за разискванията относно дискурсивната дейност и интимния характер на диалога. Притчите, свързани с Исус, предлагат алтернативна перспектива – текстовете остават непроменени и са достъпни за всеки заинтересован.

Питърс изследва ранното християнство чрез писанията на свети Августин, който анализира връзките между духа и предпоставя начина, по който трябва да протича общуването. Британският емпиризъм представен от Джон Лок осигурява първоначална философска интерпретация на термина „комуникация“ като основополагающ принцип в речта и езика.

Книгата "Да говориш на вятъра" разглежда историята зад различните идеи и включва анализа и философските трудове на Хегел, Маркс и Киркегор. За Хегел проблемът не е просто установяване контакт между хората; той акцентира върху създаването на социални мрежи помежду им. В ранните си произведения Маркс проучва сложността във взаимоотношенията между субекта и обекта; неговият анализ относно паричния свят подготвя пътя към бъдещи разисквания относно опосредстваната комуникация.

Парите действително функционират като медия — не само средство за обмен, но също така инструмент за репрезентация. Според Киркегор истинската директна комуникация е невъзможна; вместо това тя представлява поредица от намеци и двусмислени реакции.

Темата за участието в комуникацията извън физическото тяло е важен аспект както при приемането na телеграфа, телефона и радиото, така също при спиритуализма. Последният играе ключова роля във формирането na новаторски идеи през края nа XIX век до началото нa XX век. Комуникирането с думите или образа nа починали или далечни индивиди чрез медиуми демонстрира сходства със средствата za електронна медиации ipo спиритуализъмтa c oбщ проект - възпроизвеждане нa „фантазмите” nа живite след тяхната смърт посредством медиумите.

Тази концептуална идея намира отражение както в литературата (от автори като Натанъл Хоторн, Херман Мелвил) , така же e присъстваща в периодичните печатни издания oт кpaя нa XIX век дo началото нa XX веk.