ДНК. Стихотворения

На финала?

Точно преди да взема нова глътка
въздух...
в края на улицата,
в края на деня,
на границата на ...
ти си тук и се усмихваш.
в тишината между удари на сърцето ми...
на завършека на полета на птиците,
в заключението на есента,
на ръба на...
разбирам, че единственото безкрайно нещо
са черните очи твои.
без-край-но-и-без-памет за начало.
обречени в без-смъртие, без-крайни.
по-мъртви от всички смъртни...
...ние двамата...
...и гълъбите по главната улица...
...
Вечното чакане за Нещото.