Гинсбърг срещу Буковски в публиката

**Предговор**

Излизам от дома си, без конкретни планове. Просто искам времето до 19 часа, когато е най-значимата днешна среща пред Одеон, да бъде приятно прекарано в сянка с един или двама приятели. И така стана – бях само с един човек. Седнахме под върбите в градинката на Свети седмочисленици и обсъдихме атентата в църквата "Света Неделя", както и Джон Фанти и неговия впечатляващ оркестър "Фанта". Бях взел две копия от книгата на Фанти - струваха по левче всяко - научих за намалението от неприятната продавачка в ужасния магазин. След това станахме, минахме покрай французойките край съседната пейка и тръгнахме надолу по улица Графа. На Попа видяхме наш общ познат барабанист и зеленооката шестнайсетгодишна пънкарка, която учи и живее във Вашингтон. Поздравихме се набързо, след което самолетите продължаваха да не летят над Вашингтон. Продължихме надолу, а там – както в гробищата и ковчезите – има само сурови факти; така стоят нещата навсякъде – просто факти.

Стефан Иванов