За Русо и градските идиоти. Убийството на Моцарт

ЗА НАДЕЖДАТА

Веднъж, докато плавам с лодка в морето, забелязах една самотна пеперуда да се носи над вълните. Вероятно вятърът я е откъснал от любимите й цветя и я е отнесъл навътре. Сега тя летеше на границата на силите си, плъзгайки се ниско над водната повърхност. Всеки миг опитваше да кацне, вероятно вярвайки, че ще намери нещо за опора под себе си; но усещайки бездната на морето долу, тя пак се издигаше и после падала... Нито една друга пеперуда не би могла да стигне до брега при такива условия, но тази продължаваше да лети напред, тъй като всяка идваща вълна изглеждаше като шанс за спасение. Всяка следваща секунда й се струваше благоприятна и тя щеше да чака момента дотогава, докато съвсем не загуби сили за полет и потъне във водата – превръщайки се в малко бяло петънце.

Когато мисля за надеждата, винаги ми хрумва образа на тази пеперуда сред вълните; защото именно тогава тя кацна на края на моята лодка и успя да достигне до брега с мен - след което литна нагоре и изчезна сред цветята.

Кой може обаче да докаже дали ако имаше възможност за оценка на ситуацията, пеперудата трябваше просто да отпусне крилете си?