ЕпилоGoбог

Имало е време, но не по начина, по който го познаваме. Вместо него съществувала само игра – лисича и завладяваща. Тя била пронизана от болка и остри предмети, подобно на музикално произведение или на кифла без мармалад, оставена за египетска котка в забравен ъгъл. В очакване на последния сняг пред черешата с панталони... Броят на думите е значителен, надхвърлящ 16; всяка носи своя смисъл и всички те заедно... Но има и много други. Например онази с осем букви – според "Уебстър" тя притежава 16 значения, като първите две са най-разпространени и противоречиви.

Някога времето било отсъстващо - там горе при черешата с панталони след последния сняг египетската котка наблюдавала как се развива лисичата игра в квадрата до непокътнатата кифла без мармалад. В двора за антирицарски турнири звуците на фокстрота изпълвали въздуха със сладък аромат на къпини...

Думите обаче не приличат точно на цветовете – въпреки че имат свои нюанси. Те могат да бъдат сравнявани с контрастите между черното и белия цвят; тяхната мелодия трябва да бъде някъде между тоновете С.Т. и Т.М., говорейки за двама пианисти.

Трябва да се композира собствена гама от думи, която да бъде открита или преоткрита сред спектралните влияния и усещанията около нас. Думата представлява спектакъл без публика – сама в тъмнината на апатията. Лицето й може да изглежда бледо и банално самостоятелно; нейният характер зависи от околните лица.

Имало едно време един свят извън времето в разквадратеното пространство на игрите с лисици с пълна уста… Кифлата без мармалад все още чакала египетската котка под черешата с панталони след последния снеговалеж във двор миришещ на къпини, докато рицари танцували фокстрот.

Как мога да изразя ненарисуваното чрез думи? Правилно! Пред олтара в квадратна форма, доминиран от черното... Ще изчегъртам всичко това върху тухлената стена след толкова години прекарани тук - в тази къща без стаи, но многобройни врати...

В този извънреден период “некое” време… След последния сняг египетските лисици и котки продължавали своята игра по квадратната площадка под Безпокрив покрай черешовото дърво … Но вече тогава обръщали внимание към рицарските анти-турнири танцуващи фокстрот със забравения дъх от капинките…
Орлин Г. Орошаков