Людмила

Людмила Живкова има интересна съдба, която се променя както приживе, така и след смъртта ѝ. През 80-те години на миналия век в нейна чест бе изградена и поддържана официална култова фигура, но към края на века тя стана обект на открити критики и присмех. Политическият прагматизъм на т.нар. комунисти я превърна в символ на системата, от която тя постепенно се дистанцираше. По-късно новите демократи я използваха като мишена за своята ненавист срещу същата тази система, често подкрепяна от тях самите в миналото.

Може да се очакваше, че контрастът между фалшивото възхваляване и явното озлобление ще отслабне с времето поради забравата. Повечето млади хора дори ако са чували за нея, нямат мнение или интерес относно личността ѝ. Забравата носи спокойствие и релакс след хаоса на обществените дебати; настъпва хладната атмосфера на безразличие. Но това е друга история." /Богомил Райнов/