Нашите предци

През 50-те години на XX век Итало Калвино, известен с произведения като „Ако пътник в зимна нощ“ и „Американски лекции“, създава трилогията „Нашите предци“. В нея той демонстрира своя хумор и игривост, използвайки дълбоките си познания за италианските приказки, придобити от многогодишни изследвания на фолклора. Трилогията включва три самостоятелни новели: „Разполовеният виконт“ (1952), „Баронът по дърветата“ (1957) и „Несъществуващият рицар“ (1959). В тях се разказва за трима благородници, които преминават през един необичаен средновековен свят. Виконт Медардо е разделен на добра и лоша половина; барон Козимо решава да остане завинаги на едно дърво след като се покатерва там на дванайсетгодишна възраст; а Аджилулфо е рицар без тяло, представян само чрез бели доспехи с цветни пера. Всеки от героите преследва различни стремежи - към цялостност, индивидуалност или просто съществуване - което според Калвино е характерно за всички хора.

Салман Рушди отбелязва, че може би Калвино не е обикновено човешко същество, а планета подобна на Соларис от романа на Станислав Лем. Както Соларис прониква в най-дълбокото ума на хората и разкрива техните вътрешни желания, така и писането на Калвино оставя читателя с усещането, че той формулира мисли и чувства, които винаги са били известни в подсъзнанието му. Това води до уникално преживяване - човек остава прекалено ангажиран със смеха си при четене и не успява да осъзнае напълно умопомрачителността му.