Тайната на рицаря Капулети

Много творци са се опитвали да пресъздадат с таланта си трагичната история на любовта между Ромео и Жулиета. Малко обаче знаят, че тази прекрасна легенда не е просто плод на писателското вдъхновение, а произлиза от стара италианска приказка.

Стефан Кисьов, един от даровитите съвременни български разказвачи, предприема пътешествие до Италия, където извършва задълбочено проучване в библиотеки и музеи. Той решава да представи вечната любовна драма с нови подробности и неочакван край.

Действието започва с двама рицари – Монтеки и Капулети, които откриват златен свитък със староарамейски текст по време на поход в Светите земи. В спора за находката Монтеки загива от ръката на свой верен приятел. Години след това Капулети повиква отец Лоренцо у дома си и му разкрива греха си, който е причина за постоянната омраза между родовете им. Свитъкът остава при Божия служител и съдържа мощна тайна, която може да подкопае основите на християнството.

Отец Лоренцо става изповедник на невъзможната любов между Ромео Монтеки и Жулиета Капулети. Свитъкът ще бъде ключова надежда за тяхната забранена връзка. Какво всъщност ще се случи с двамата влюбени? Древната тайна ли ще бъде разкрита? Тези загадки формират централния мотив на този завладяващ роман - истинско приключение в Ренесансова Италия с нейното великолепие и морални противоречия.

Стефан Кисьов е роден през 1963 г. в Стара Загора. Обучавал се е във Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", Софийския университет "Климент Охридски" и Парижката Сорбона. Работил е като електромонтьор, шлосер, администратор и сценичен работник в Старозагорската опера; бил е сервитьор както в НДК така и резиденция „Бояна”. Освен това той има опит като журналист във „Нощен труд”, „Литературен вестник”, „Експрес” ,„Банкер” сред други медии.

Автор е на 60 разказа плюс романите: “Джубокс”, “Никъде нищо”, “Не будете сомнамбула”, “Твоето име е жена” and “Воайорът и квартирантката”. През 2004 година получава наградата "ВИК" за романа "Екзекуторът". Пиесата му „Гларуси“ e поставена както в Благоевградския театър така и Русенския театър.