Бездната на мъртвите мигове

"„Сбогом, сънища! - размишляваше той, летейки обратно сред угасващите слънца, тиха симфония и избледняващи цветове. - Сбогом на виденията! Прощавайте всички вие, през чиито очи наблюдавах и чийто потомци познавах... Няма да ви срещна отново, дори за миг няма да бъда част от вашите светове... И така е по-добре. Но ще ви нося с мен чрез кръвта си през времето; именно това е безсмъртието, предопределено за човека... Безсмъртието в другите, безсмъртието между хората... Вие сте хора и мястото ви е тук, а не във Вечността! Защото там… дори боговете нямат значение!...”

Новата творба на талантливия писател Бойко Несторов продължава неговото изследване на мрачните дълбини на човешката душа, родовата памет и спомените, които внезапно нахлуват в тревожния ум. Те свързват съвременника ни с трагични моменти от историческата ни съдба и съществуване както от далечното минало, така и от близките времена. Паметта на кръвта надвива променящите се ветрове на времето; нейното бреме често може да бъде жестоко, но е жизненоважно. Разказът е динамичен и увлекателен - експресивен и асоциативен стилово характерен за Несторов."