"Убий българина!"

В предисловието авторът споделя: "Преди всичко - дали тази книга може да се нарече роман? Признавам, че не съм сигурен в точния й жанр. Но разсъждавам по следния начин: всеки истински роман представлява човешка история. А истинската история на човечеството е един роман - най-големият и най-страшният, но и най-прекрасният. Следователно, това е романът на моя живот - автобиографичен, малко исторически, доста политически и твърде есетистичен."

"Така моите двама бащи почиват в софийските гробища - единият под кръст, а другият под звезда. Не мога да се нарека добър син; рядко ги посещавам. Малките им паметници вече са покрити с прах от ТЕЦ-а и нямат цветя като останалите. Дано тези думи да бъдат приети за цветя. Съвсем наблизо до софийските гробища се намира гарaта, откъдето винаги се чуват свирките на влаковете - те пренасят хората от миналото към бъдещето. Там нашите суевериета си дават среща."