Животът според Любка

Бъз Уекслър е талантлив ловец за известна звукозаписна компания, която има способността да предвиди коя млада група ще стане следващият световен хит. Тя работи в индустрията вече 25 години и се счита за най-добра в занаята си, а слуховете говорят, че скоро може да получи награда за цялостно творчество. Въпреки успехите си обаче, Бъз изпитва постоянен страх - на 42 години е и шефът й смята това за критична възраст, дори с всичките козметични процедури и добавки от фармацията, които използва.

Когато получава предложение да пътува с вокален ансамбъл български жени на възраст между 45 и над 60 години из Великобритания и САЩ, тя не знае какво да мисли. „Уърлд мюзик” я уверяват като бъдещ хит; но самата тя го вижда като далечна пустиня. Обаче когато чува как пеят „Планинските баби”, остава впечатлена. Всички те пеят без репетиции - една започва песента и другите я последват; така са живели през целия си живот и не разбират как можеш да съществуваш без музика.

Неофициалният лидер на групата е Любка (от заглавието), която говори малко английски - научила го от учебници и американски филми, но с много грешки поради честото прекъсване на тока в България. Останалите членове също са колоритни личности: Дора няма зъби или куфар - носи всички дрехи върху себе си; Кичка краде всичко незаковано от хотелските стаи; Цвета идва със синя уста след побой от съпруга си пред турнето; а Станка винаги е придружавана от двама бодигардове защото внучето й е мафиот в Англия. Независимо от странностите им обаче, българските жени успяват да спечелят симпатии у Бъз.

Историята на турнето се разказва още чрез Олга - преводачката на групата с комунистически идеали въпреки падането на режима в България. Нейният английски език съдържа множество смешни грешки показвайки колко малко владее езика който ползва ежедневно.
Ако вместо "Планинските баби" Бъз беше свирила с дами от Централна Америка щеше пак да преживее културен сблъсък , но тук трябваше директно да се справя с хора извън собствената си реалност.

В хода на турнето Бъз научава новини освен как се консумира домашна ракия или кисело зеле - открива важността на ценности като любов към семейството и човечно отношение към живота около себе си.

Отзивите относно книгата подчертават значението on cultural clashes and underlying empathy that exists beneath them:
„Този роман ни напомня, че даже при трудности можем да намерим топлина.”- The Independent
„Греъм притежава остроумие подобно това нa Ник Хорнби.”- Bookseller

Лори Греъм пише своите произведения успешно повече от три десетилетия - първият й роман излиза едва когато навършвала четиридесет години . Освен писателство тя водела колонка във влиятелен британски всекидневник."