Комо

Романът "Комо" представлява нещо като дневник, но без конкретни дати - всеки ден е отделна глава от историята. Главният герой, който получава неочаквана Рокфелерова стипендия, има шанса да прекара един месец в живописното селце Беладжо край езерото Комо, настанен в красива вила, където може да се отдаде на творчество. Въпреки това още в самото начало става ясно, че той няма желание или намерение да пише.

Историята предлага впечатляюща картина за живота към края на ХХ век - теми като изгнание, загубени поколения и сблъсък между желания и възможности...

„Разбрах защо всички птици бяха замлъкнали. Той беше самотен, величествен и високо над нас. Чувствах се като жаба. Имаше способността да прави всичко, което желае. Никога преди не съм се чувствал толкова маловажен. Бях дребен - както моят живот и всичките му аспекти; така както всички мои илюзии; така както всичко у мен. Целият въздух около мен сякаш изчезна навън. Тялото ми издиша от страх и удивление. Забравих за бинокъла си. С едно грациозно прелитане над територията си този орел остави следа в моя ум и душа. И записах:
- Великият златен орел - единствен по рода си, величествен и огромен над Монте Сан Примо при езерото Комо.“