Пролетни игри в есенните градини

Еротичният роман е първото нещо, което ще ви хрумне. Чувство на дискомфорт може да ви съпътства по време на четенето на това произведение. Да, присъстват множество страсти от различни видове - от трагедията на самоубийството на влюбени до пиянски сексуални приключения в нощен парк. Въпреки това, няма да откриете нищо ново за себе си. Напротив: ще се запознаете с много неща, които вероятно бихте искали да забравите и прикриете зад красиви думи и лирика, както и закъсняло споменаване за духовна връзка... Цялата творба на Юрий Виннучик представлява сурова истина. Не че всичко описано действително се е случило с автора-герой, а защото би могло да се случи със всеки.

"Пролетни игри с есенните градини" разказва историята на самотния мъж.
Въпреки че отдалеч самотността трудно се улавя: калейдоскоп от събития, преживявания и разнообразие от любовници оцветява неговия живот и дори може да предизвика завист у някого... Но привличайки читателя с редица пикантни "декамеронови" истории от първо лице, Юрий Ванничук го въвежда в по-дълбоки и болезнени теми. Там където зад Ерос стои Танатос; зад безкрайните удоволствия - стремеж към самоунищожение.

Романът е изцяло насочен към мъжката перспектива, която обаче може да бъде интересна за женската аудитория.
Това е един вид прозорец към начина, по който функционира умът (както и някои други органи) на противоположния пол. Процесът понякога не е особено приятен. На всяка достойна дама с минимален опит в любовта, която все още не е загубила своите романтични представи, веднъж или дваж ще й се прииска да замери автора с нещо тежко или най-малкото да извърши някакъв ритуал над книгата му.