Време за признание

Артур Шницлер (1862-1931) е един от най-признатите представители на виенския модернизъм в България. Той е известен както с произведенията си в прозата, така и като драматург. Въпреки че огромната част от неговото драматургично наследство остава непозната у нас, предимно се знаят пиесата „Хоровод“ и цикълът „Анатол“. Много от едноактните му творби обаче остават незабелязани, а те разкриват дълбокото му разбиране за човешката психология, скептичния му хуманизъм и остроумното наблюдение на социалните явления.

В настоящата книга са събрани 15 едноактни пиеси, написани през различни периоди, но все още актуални днес. Те демонстрират колко много авторът цени кратките театрални форми, които позволяват не само да изрази себе си по-добре, но дават възможност и на актьорите да блестят.

Целият театър представлява определено безумие. Но най-безумният аспект сме ние самите - комедиантите; иначе в живота сме относително разумни хора. Стъпваме на сцената и рецитираме научени текстове сякаш те сериозно ни интересуват. И непрекъснато излизаме и влизаем... А долу зрителите седят, гледайки ни с любопитство и аплодирайки след това. Удивително е как реагират на подобни ситуации! Понякога ми минава мисълта, че всичкото драматично изкуство всъщност е просто измислица на касиерите в театъра – каква проницателна идея!

Шницлер притежава нотка меланхолия; той е малко романтичен заедно с останалите около него – внимателен наблюдател със скептично отношение към света около себе си.
Роберт Музил