Щастливи хора със сълзи

С изключение на имената и цветовете, които бяха избледнели с времето, вероятно само лодките оставаха непроменени в онзи щастлив ден, когато баща й я заведе за първи път да ги разгледа отблизо. Те все още присъстваха там, обърнати върху палубите – същите големи плавателни съдове, покрити с брезент. Кулите продължаваха да стоят непоклатими; кръглите наблюдатели наподобяваха рибешки очи, а старите спасителни пояси все така висяха на кукичките. Когато отплаваха от пристанището и носът на лодката разряза синята повърхност на атлантическите води по пътя към Лисабон, валеше също толкова кисел дъжд както в началото на нощта.