Късна слава

Едуард Заксбергер преживява късна слава в напреднала възраст. Един млад мъж го намира и споделя, че е чел стихосбирката му "Странствания", с която той е постигнал признание сред читателите си като млад. Почитателят го кани да се присъедини към литературното дружество "Вдъхновение", където той е идол за мнозина от членовете. Първоначално засрамен от спомените за миналото, което вече смята за забравено, Заксбергер бива вдъхновен от страстните дискусии относно истинското изкуство и решава да стане част от младата творческа общност. Дори се съгласява кокетна актриса да представи негови произведения пред публика. Възниква въпросът дали ще успее да създаде нещо ново.

Новелата "Късна слава" на Артур Шницлер се публикува за първи път на български език. Тя е написана през пролетта на 1894 г., преписана четиридесет години по-късно и оставена в архивите му незабелязано. Произведението предлага ранен поглед върху литературната бохема във Виена, разкривайки страховете и колебанията на автора, който тогава е едва 32-годишен.