Смяна на оптиката

Романът "Смяна на оптиката" разглежда раздвояването на човешката същност, но не в медицински контекст, а като естествено качество за всеки от нас. Историята следва тридесетгодишна жена с високи стандарти към себе си и околните, което затруднява живота ѝ в общество с ниска социална структура и морални недъзи.

„Защо мисълта за ежедневната мизерия ме преследва толкова настойчиво? Дали е защото в момента разсъждавам като баща си, който се опитва да избяга от рутината чрез самоизолация? Но какво друго имаме освен всеки ден на тази земя? Дори когато умът ни лети свободно, ние сме здраво приковани тук. За да намери нужното пространство, татко стана отшелник. В противовес на него мама е потопена до гуша в ежедневните ангажименти. Тя възприема света отвътре, докато той го наблюдава отвън. Аз обаче правя и двете едновременно, което ми носи вечна несигурност.“
Из произведението

Людмил Тодоров е автор на два сборника с кратки разкази и пет романа, сред които "Шлеп в пустинята", "Разглобено лято" и "С череша се задави косът". Носител е на наградите „Христо Г. Данов“ и „Златното перо“.