Защото любовта търпи

Тези редове са посветени на теб. На теб, който неуморно търсиш и никога не спираш да жадуваш. На теб, който с нетърпение очакваш и внимателно съхраняваш надеждите си. На теб, който вечер затваряш очи и тихо произнасяш думите си. На теб, който смирено опазваш своята смелост и не се отказваш от нея. На теб, който имаш нужда от любовта, която търсиш.

Израснах наблюдавайки как майка ми пише. Тя твореше стихотворения и проза; изпращаше писма до близки или ученици. Гледах я как се навежда над белите листове в спокойствието на вечерта след дългия ден като учителка. Чрез нея писането стана неизменна част от мен – мечтание вдъхновено отвисоко. Това е дарба, която разкрива най-съкровените мисли; стремежът кара ума да достигне до душата.
Анна Величкова