Победените. Защо Първата световна война така и не приключи (1917-1923)

Тази война не е завършек, а по-скоро начало на ново насилие. Тя представлява ковачница, в която светът ще бъде променен с нови граници и образуването на различни общности.

- Ернст Юнгер (1918)

За западните съюзници 11 ноември 1918 г. винаги е символизирал важен момент - края на боевете, които унищожили почти цяло едно поколение и довели до пълния крах на техните основни противници - Германската империя, Австро-Унгария и Османската империя. Въпреки това за повечето европейски държави този ден няма особено значение, тъй като след него последвали редица ужасни конфликти, обхванали различни страни една след друга.

В изключително интересната си книга Робърт Герварт ни предизвиква да преосмислим истинското наследство от Първата световна война. Вместо да се фокусираме само върху катастрофалните битки на Западния фронт, той акцентира върху опустошителните последствия от конфликта; много държави по двете страни преживяват революции, погроми и масово изгнание на хората в допълнение към новите военни стълкновения. Докато войната в повечето случаи била водена от армии на държавите, тези следвоенни сблъсъци често включват гражданско население и паравоенни групировки, което води до смъртта на милиони хора в Централна, Източна и Югоизточна Европа преди появата на Съветския съюз и няколко нестабилни новообразувани държави.

След края на войната Европа била изпълнена с яростени индивиди със силно чувство за несправедливост; те търсят възможности за разплата срещу реалистични или въображаеми врагове. Това напълно важи и за България. Само десетилетие по-късно растежът на Третия райх и други тоталитаристични режими ще предложат така желаната възможност.

Изключително авторитетно изложение относно анархията след войната, умиращите империи и възходящите националистически движения. То ни кара да преосмислим представата си за историята на Европа през XX век.
- „Таймс“