Произход на българите и началото на българската държава и българската църква

Трето издание с актуален правопис: д-р Николай Иванов Колев

Скъпи читателю,

В ръцете си държиш произведение на българския историк и преподавател в университет „Александър фон Хумболт“ в Берлин, д-р Ганчо Ценов (1870-1949), публикувано през 1910 година. След възрожденските писатели историци, водени от Паисий Хилендарски, идва значителният труд на Гаврил Кръстевич от 1869 г. Той е учил в Сорбоната и владее не само старогръцки и латински, но също така западни езици и езиците на Османската империя. Написаната от него история следва стриктно правилата на ренесансовата научна методология - с прецизно указване на източниците, точни преводи и критичен анализ на информацията. Знанията му за древните извори по българската история са впечатляващи. След 1900 г., продължителят му става именно Ганчо Ценов, чиято работа основава своите анализи единствено върху древните текстове. Тези двама учени положиха основите за написването на Българските и латински източници за българската история след 1950 г., като обозначиха необходимите извори за този важен труд и предоставиха множество преводи от тях. За съжаление имената им не се споменават в тези публикации, което противоречи на всякакви научни норми.

Следвайки тази логика, учебниците по история у нас би трябвало да предадат достоверна информация относно нашето минало чрез сведенията от древните автори. За жалост обаче това все още не се е случило.

През петте века турско робство народът ни изпадна в забрава наред със своята славна история. Повечето славянски народи освен онези под руско управление попаднаха под чуждо владичество. Империи разполагаха с "учени", които обслужваха техните интереси - например твърдяха, че "славяните са недостойни за самостоятелно културно развитие". Виенската школа при Австроунгария обявяваше произхода на българите за турски или татарски среди други теории без основание. След освобождението Русия опитала да задуши националната идентичност с цел присоединяване към себе си чрез установяване влияния над България и организиране на Руска губерния зад Дунав; подобното оказа влияние върху българската историография благодарение най-вече на руски образованици като Дринов и Златарски.

Периодът до 1944 г., въпреки всичко включвал редица български учени като Н. Йонков-Владикин, които активно публикували свои изследвания.

Обаче след настъпването през 1944 година под управлението наложено от съветската армия вече беше невъзможно каквато й да било свободна публикация освен тезисите представени в учебника по История написан от австриеца Иречек; контролът бил осигуряван посредством назначени служители във висшестоящото образование.

За щастие именно тогава започнали гореспоменатият преводи вдобавка към официалната линия; макар ценността им все още остава непозната сред новинарството днес.

Основното послание в книгата а Ценов отпечатана през 1910 годината е заключението му относно траките - “най-многобройният народ след индийците” (според Херодот) - който не просто е исчезнал безследно , а напротив разпространил се навсякъде Европа Азия обособил различни държавности преди времето доминирало Римското царство Балканска част .

Надявам се настоящото издание да бъде важно допълнение към твоята библиотека драги читателю.

1 март 2025
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия