Кроватова България и покръстването на българите (ново издание)

Резултат от многогодишните му изследвания и дълбокото преосмисляне на труда на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов публикува основополагающия си труд "Произход на българите и образуването на българската държава и църква" през 1910 година. Същата година той кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет в София. Деканът проф. Златарски, който застъпва противоположна позиция, без критичен анализ приема възгледите на Иречек и така проваля кандидатурата на д-р Ценов. Под натиска на Златарски официалната българска историография го отхвърля; вместо научни спорове, те прибягват до обиди срещу него. Въпреки това, той остава преподавател в Берлинския университет и продължава с усърдните си проучвания, написвайки множество трудове като "Кроватова България и покръстването на българите" и "Народността на старите македонци".

През 30-те години нападки към него достигат крайности; след съвет от баща си адвокат, той завежда дело за клевета срещу своите критици пред софийски окръжен съд. Назначена е тройна експертиза от известни западни учени, които потвърдили правотата на тезата му спрямо опонентите му. За да избегнат затворени присъди, той им прощава и прекратява делото.

След преврата през 09 септември 1944 г., тъй като е женен за германка и живее в Берлин, е наречен "фашист" и "велики шовинист". Неговите книги са забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека в София.

До смъртта си през есента на 1949 г., когато умира в Берлин, д-р Ганчо Ценов се издържа единствено чрез преводи; няма други доходи. Всичкото имущество на съпругата му е похарчено за високи такси във Ватикана свързани с проучване по теми около българската история.