Щурецът оздравява

Една сутрин в началото на лятото, щурецът се намираше сред тревата пред дома си и размисляше: "Чувствам се удовлетворен, радостен и спокоен." Слънцето ярко светеше, а ниско над хоризонта плуваха бели облачета. Щурецът наклони глава назад, затвори очи и започна тихо да свири мелодията, която му дойде на ум.

Внезапно обаче усети нещо необичайно в главата си - нещо ново за него. Нещо глухо загъгняваше из съзнанието му. Той спря да свири и напрегнато слуша; звуците утихнаха.

"Не издава звук," помисли си той. "Не цвърчи, не бръмчи и няма хрущене." Истината е, че понякога беше чувал подобни звуци зад очите си - но това сега звучеше по-ясно и не му изглеждаше странно.
Той почука челото си.
- Ехо! - произнесe той. Но тишина.

Така започва „Щурецът оздравява“ от Тон Телехен, преведена от Мария Енчева с редакция на Елена Димитрова, художник Мария Вълнарова и коректор Севда Драгоева.

Изборът на цитат за представяне на книгата е труден. Да стартираме ли с опитите на щуреца да комуникира със своето мрачничко усещане? Или може би с носталгията по вкуса на тревата? Какво ще кажем за бръмбара решаващ да потъне в мракa или убеждението му да остави надеждата зад себе си? За табелките “Мракът е голям”... или “Ако никога не ти е било мрачно, значи сериозно те тегли”? Хм... катерицата от детската книга на Телехен имаше табелка “Да се радвам”.

Как стои въпросът с безразличието към жлъчния червей който постоянно чака комплименти за танцовите си таланти?

Започваме пак - от самото начало.

Защото всичко описано в книгата може да се случи дори на най-веселия и даровит щурец.