Хрониките на завесата: Лунната сянка

В първата книга основният въпрос беше кой е този, който ни е чул.

Сега обаче се питаме кой поема отговорността вместо нас.

Никола Арден носи в себе си решение, което не може да сподели с никого: да остане мълчалив. Това мълчание продължава няколко месеца. След това Луната започва да комуникира - не чрез съобщение, а посредством пулсация, бавна и търпелива, сякаш проверява дали все още сме тук.

След кратко време се появява втори източник на информация. Не идва отвъд; той произлиза от нашата собствена планета - под водната повърхност.

Завесата всъщност не е метафора. Тя представлява стена, която е била изградена отдавна и Арден открива неприятната истина: всяка стена има врати. Те са осемнайсет на брой и местоположението им вече е известно.

Селена Маркъс също знае за тях. Тя е прочела същите текстове и стигнала до аналогични заключения, но направила противоположния избор - вярва, че стената не защитава, а задържа хората затворени. Вместо да търси отговорите сама, тя желае да даде свои собствени и вече води единствения жив човек способен да ѝ покаже къде се намират вратите.

Тази стена стои непоклатима вече дванайсет хиляди години.

Не е построена така, че да устои на онзи, който желае тя да бъде отворена.