Лекции за богочовечеството

В духовната си развитие Владимир Соловьов (1853-1900) е усетил влиянието на мистичните традиции от Изтока и Запада, платонизма и неоплатонизма, както и на немската класическа философия. Той е възприел и преработил идеи от редица мислители като Спиноза, Шелинг, Хегел, Шопенхауер и Хартман. Независимо от това обаче, Соловьов винаги се е отличавал със своята независимост и изискан критицизъм; той създава уникален собствен светоглед. Неговата философска работа последователно развива онтологични концепции, а принципът за единството на битието играе основна роля не само в неговата онтология, но и във всички аспекти на метафизиката.

Въпреки че много философи са последвали идеите му, практическите аспекти на концепцията за Богочовечество често остават незабелязани. Основният смисъл зад термина "Богочовечество" се състои в актуализиране на човешката природа чрез преодоляване на разликите между същност и съществуване или между осъзнато и безсъзнателно у човека. Този проблем продължава да бъде актуален под различни имена - например разширяване на съзнанието или индивидуализация.

Склонността му към понятийна философия и интересът към историята формират основите на систематичните му произведения. Соловьов притежава забележителен талант; логическите му способности в комбинация с художествения дар го поставят сред най-влиятелните европейски философи през края на XIX век до началото на XX век.