Въведение в теорията и практиката на църковната музика

Основният труд на Хрисант Мадитски, озаглавен „Голяма теория на музиката“, е написан през 1814 г. в ръкописна форма. Този значим труд отразява усилията на трима музикоучители и експерти по певческата традиция - Хрисант, Хурмузий и Григорий, и играе важна роля за бъдещото развитие на балканската (византийска) църковна музика. Промените в църковнопевческото изкуство и новият исторически период водят до създаването на Новия метод за записване на нововизантийската (новогръцката) музика. Работата на тези три фигури поставя основите за иновации във всички области на църковната музикална теоретична работа, без да се отхвърля старото наследство. Поради това Новият метод може да се разглежда като кулминационен момент в развитието на византийската музика; той е разработен с цел усъвършенстване на предходните концепции, като същевременно отчита принципите на западноевропейската музыкална теория. Тази трансформация има своя специфика в контекста на източноправославния балкански регион и заслужава задълбочено научно проучване.
д-р Мария Капетаниу