Прабългарска ономастика

Професор Борис Симеонов (1925-1996) е бил дългогодишен преподавател по езикознание в Софийския университет „Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменския университет „Константин Преславски“. Той е водил специализирани курсове на теми като "Актуални проблеми на общото езикознание", "Увод в индоевропейското езикознание" и "Прабългарите и техният език". Неговите научни интереси обхващат както балканското, така и индоевропейското езикознание, с особен акцент върху българската и балканската фонология. Най-същественият му принос обаче остава в областта на ономастиката. Професорът е автор на над 250 научни публикации, сред които най-забележителните са свързани с проучванията за прабългарската тема.

Настоящата монография представлява първоначално изследване относно прабългарските имена, което досега не е било публикувано. В нея се анализират произходът, структурата и значението на народностното име българи, както и въпросът за етническата идентичност на самите прабългари. Чрез ранни китайски и византийски извори авторът достига до заключението, че прабългарите неправилно са били считани за тюрки. Предоставят се убедителни етимологии на племенните названия чдар-булгар, купи-булгар, уногундури, утигури и котраги. За родовите имена от Именника на българските ханове или надписи от Североизточна България като Дуло, Ерми, Укил и Кубиар също се предлагат нови интерпретации. Професор Симеонов предлага задълбочени обяснения за ханските имената Аспарух, Крум, Борис, Боян и Чавдар. Изследването включва десет географски имена с вероятен произход от прабългарската култура.