Съчинения в 7 тома.: Човешкото начало Т.1

Не е било случайното изправено придвижване, което е довело до развитието на оръдията след милиони години. Вместо това, жизнената необходимост от постоянна употреба на инструменти в условия без алтернативни адаптации е предизвикала изправянето на нашите предшественици и по този начин ги е трансформирало в хора. Новият антропологически критерий, предложен тук за разграничаване между последните животински форми и първоначалните човешки, предоставя обяснение на хаотичната идентификация на съответните фосили не само от археологическа гледна точка (като предмети от бита и културни следи), но и от палеонтологична перспектива (с доказано стабилизирано ортоградно положение).

Обсъждането и приемането на представените оригинални идеи относно антропогенезиса беше затруднено както поради липсата на активна професионална антропологична общност в България, така и заради политическата изолация, която авторът преживя близо две десетилетия. Тези идеи служат като допълнителна подкрепа за убеждението, че възникването на човека не представлява еднократен акт; то всъщност е периодично повтарящ се процес. Човекът не идва готов - той постоянно преминава през развитие; освен това някои успяват да се развият, докато други остават зад тях.