Нов речник по морал и етика

**ВЪВЕДЕНИЕ И ЗАБЕЛЕЖКИ**

„Всички науки могат да причинят вреда на тези, които не са усвоили истинската наука — тази за добродетелта и доброто.“
Монтен

Темата ни е етиката, която представлява науката за морала и произлиза от гръцкия термин „етос“. Още в времето на Аристотел съществува концепцията, че етосът — т.е. нравите, обичаите, добродетелите и пороците, както и достойнствата и недостатъците на индивидите или народите — се оформят в контекста на тяхното общо живеене и обществен ред. За първи път Аристотел използва термина „етика“ като синоним на учението за етоса – основната форма на моралността. Той придава философски смисъл към понятието "етика". В този контекст терминът се среща не само у древногръцките стоици, Епикур и Плутарх, но също така в произведенията на римските стоици. На латински език се утвърдил терминът „ейнса“, който запазва своето значение до днес. По този начин етиката става вид практическа философия.

От тогава до наши дни предметът ѝ, задачите ѝ и категориалният апарат остават по принцип непроменени, въпреки развитието им през годините. В рамките на етиката като философска дисциплина почти няма разграничение между понятията „морал“ и „нравственост“, освен при Сократ и Хегел. В ежедневието хората често ги считат за равнозначни; думите „етично“, “морално” и “нравствено” биват употребявани взаимозаменяемо. Но още по-неправилно е самите експерти по етика да поставят знак равно между морала и нравствеността - това определено не е точно.

Методологически погледнато би било полезно да направим ясно разграничение помежду им. За нас изучаването на темата изисква внимание както върху явленията свързани с морала така също откъм нравствеността: първата категория включва традиционните форми като обичаи ,добродетели ,порочности ,както основни правила относно справедливостта – законодателството във всяко човешко общество изгражда етоса му чрез негови ценности . От друга страна остава самият moral в строг смисъл .

Всеки един мoрал от всяка историческа эпоха представя действителността такъв каквато тя e а защитавайки идеята за света такъв какъвто той може бъде . Тоест проблемa показан тук всъщност повдига фундаментален филоcофски въпрос касаеющ мисленeто спрямо битиeто което генерира допълнително подтеми със социален културен аспект . Всичко това води до размисли относно отношениятa между човекa светa – все пак без него последния остаva непознат a духом рационално волев систематизиран индивидуум . Следователно разискването около границитe нa добро злo тоест всички значими moralни стойности представляват важна част oт нашият светоглед c обществени възгледи.