Хипермодерните времена

След публикуването на първата си книга "Ерата на пустотата" (1983) и поредицата съвременни есета, сред които "Царството на ефимерното" (1987), "Третата жена" и "Вечният лукс" (2003), френският философ Жил Липовецки е постигнал международна известност. Сега той предлага нова работа - "Хипермодерните времена", която излезе във Франция в края на 2004 година и вече се подготвя за преводи на над 18 езика, което я прави потенциален бестселър. Причините за интереса са очевидни: Липовецки, който формулира концепцията за “парадигмата на индивидуализма” и не се страхува да разгледа теми като мода, лукс, половите отношения, пазарната динамика и новите ценности в съвременното общество, обявява края на постмодерността и началото на “втората модерна революция”, наречена “хипермодерност”. Тази терминология не е просто стремеж към модерен жаргон или желание да бъде обозначено времето с оригинално име; тя реално отразява проблемите пред индивидите в постмодерния свят – ново доминиране на пазара, ускоряване на времето, натиск към успеха и завръщане към основополагащи човешки ценности. В заключение моделът хипермодерност носи оптимистичен поглед: в ерата на хиперконсумацията човекът-консуматор намира по-дълбоки или дори по-високи начини да реализира своята човечност. Както отбелязва самият Липовецки в края na книгата си, хипермодерността едва започва своето развитие.