Философията като строга наука

Концепцията за философията като строго определена наука е централна тема в феноменологията, разработвана от Хусерл и неговите съмишленици. Този идеал за „строга наука“ служи за критерий, с който трябва да се сравняват съществуващите философски течения. Според Хусерл европейската философия, още от своето начало в Древна Гърция, винаги е имала амбицията да бъде универсална и рационална наука, но така и не успява да достигне до истинското научно познание. Опитът да се интегрира научността във философията често е бил объркан с търсенето на дълбока мъдрост; затова е необходимо ясно разграничение между двете концепции. Разбирането за мъдрост варира според личността и историческия контекст, докато понятието за наука остава извън времевите ограничения – то обозначава абсолютни ценности без срокове. След като веднъж бъдат открити, тези ценности стават част от наследството на човечеството и формулират основните компоненти на образованието, мъдростта и светогледа по отношение на философските идеи.