Коан. Стихове

Тази книга е вдъхновена от Смъртта и, въпреки тъгата, която носи, съдържа много живот в нашето вечно Настояще - спомени от миналото, болка от непоживяно време, несбъднати мечти за бъдещето и всякакви проявления на Любовта.

Написана като израз на скръб след 40-ия ден след загуба – момент, който е особено тежък за човека – тя се стреми да предаде надежда. Въпросът дали такава надежда съществува остава неясен; философски погледнато Голямата истина все така ни убягва. След многобройните размисли обаче оставаме с огромната открита Врата на Времето като проверка на всичките преживяни емоции и правила.

Книгата представя един емоционално дистанциран подход към тази проверка с характерна болезнена безчувственост спрямо всичко извън дълбокия разговор между двама души; този разговор става още по-искрен след заминаването на единия в отвъдното. Мълчанието-Любов, диалогът-Любов, надеждата-Любов и безнадеждността-Любов могат както поотделно, така и заедно да определят опита да се изрази неизразимото при срещането на две души в необятността на космоса. Нищо не е случайно – биха казали някои. Заглавието например „случайно” носи много повече значение от самото си съществуване.

Ако личните ни истории имат смисъл, то той идва именно от различните интерпретации над тях – всяка една важна сама по себе си. Това представлява мълчаливият творчески диалог между автора и читателите.