Бялото слънце на пустинята

Когато чуете "Бялото слънце на пустинята", какво ви идва наум? Вероятно си спомняте за царския митничар Верешчагин, който с шише водка и омръзнал черен хайвер, пее с пресипнал глас:

Ваше благородие, госпожа удача...

Филмът е истинска класика и от същозаглавната книга не можем да очакваме много. Напразно обаче. Оказва се, че "Бялото слънце на пустинята" преди да бъде адаптирано в сценарий, всъщност представлява великолепен роман, написан от двамата автори още през 1965 година. Разбира се, в този му вид той едва ли би могъл да премине строгите изисквания на съветската цензура. В произведението няма идеология; по-скоро има дори антисъветски настроения на места. Но това не е основното му достойнство днес. Най-съществено е, че "Бялото слънце на пустинята" служи като пример за чудесна проза и може да бъде прочетено наведнъж – истинско литературно бижу както в руската, така и в световната литература.

Персонажите Сухов - червеноармеецът, Петруха, Саид и Абдула от филма на Владимир Мотил не само запазват своето екранно присъствие но получават впечатляваща белетристична дълбочина. Учудващо е как романът успява да звучи толкова модерен въпреки времето си - 1965 година - благодарение на богатството си от литературни умения.

Той предлага динамично повествование без примитивния стил „стреляй“ или “сипвай кетчупа”. Детайлите и диалозите предоставят проницателен поглед към мъдростта за живота такъв какъвто беше през бурните години миналия век в Русия и Средна Азия... Преводачката Светлана Комогорова демонстрира своя професионализъм със завидна езикова чувствителност.

"- Как попадна тук?
- Стреляше се," кратко отвърне Саид.
Този лаконичен диалог представя времето когато животът включва всичко – голяма любов, приятелство и смърт.

Тази книга определено няма как да разочарова истинските почитатели./Бойко Ламбовски/