Мария от Магдала & Книга за трите пустини

"Чувството за безкрайност. Кой от нас не се чувства дълбоко развълнуван, когато види изображения или снимки на пустинята? Възбуден и омаян в едно. Смятам, че причината за това е ясна. Има вътрешна връзка между физическата пустиня и нашата собствена психична пустиня, която често преминаваме при определени обстоятелства: засуха, съмнение или дори безнадеждност. Затова не можем да говорим за пустинята, без да вземем предвид тази органична свързаност между двата аспекта. Именно това ще опитаме да разгледаме накратко. Освен тях ще споменем и трета форма на пустиня - наречена по-късно „обществена пустиня".
Нека започнем с предисловие. Първото впечатление от изображението на пясъчната пустиня – дори ако никога не сме стъпвали там – е значимо; тя със своите безкрайни пространства и вълнообразни дюни, осеяна тук-там с малки скалисти възвишения, излъчва усещането за необятност подобно на морето – чийто окаменял образ понякога ни напомня именно за това чувство." /.../ Жорж Алда