Самоличност

Жан-Марк сънува. Тревожен е за Шантал и я търси, бяга по улиците. Накрая забелязва фигурата ѝ отзад, вижда как се отдалечава. Започва да тича след нея и я вика. Още малко и ще я настигне, но тя се обръща и той остава шокиран - пред него стои непознато и неприятно лице. Това е Шантал, неговата Шантал, без съмнение, но с лицето на чужд човек; това е ужасно жестоко за него. Прегръща я силно и притиска до себе си, ридаейки: "Шантал, моя малка Шантал!", сякаш чрез тези думи опитва да възвърне изгубения вид на любимата си и нейното истинско аз.