Крадецът на праскови

Вече съм споменавал и отново ще кажа, че всяка европейска нация би се гордяла с Емилиян Станев, но ние, българите, все още сме в колебание!

Творчеството му беше изпълнено със сладострастие. Той се наслаждаваше на написаното си. Въпреки това имаше моменти на дълбока тъга. Изглеждаше сякаш студена слана бе убила всичко около него. Често седеше мрачен и неразговорлив, като човек, който е загубил всичките си кораби... Беше устойчив характер, но лесно уязвим!

Станев беше мечтател и един от малцината българи, които са преживели както рая, така и ада... Всичко което видя там описа без да пропусне нищо или да добави лични интерпретации.

След смъртта му оставихме тук един по-малко сред нас. Представям си го как стои отсреща в другия свят - пуши и гледа към нас с въпрос: „Защо продължавате да се влачите там?... До кога ще бъде така?"

Какво мога да отвърна на този велик писател? Не знам самият аз защо все още сме тук и докога ще останем! Може ли някой действително да ти каже?

Йордан Радичков