"Любовникът на лейди Чатърли" и благоприличието на нетрагичното

Нова творба от Любомир Милчев - "Любовникът на лейди Чатърли" и етикетът на нетрагичното: Поглед към литературните събития

Книгата "Любовникът на лейди Чатърли..." представлява петото произведение на Любомир Милчев, без да включваме преводите му на Мартин Хайдегер и Теодор Адорно. За читателите, които вече са запознати с изтънчената проза на Милчев от предишните му заглавия като "Проглеждането на гледката", "Далматинецът Марципан", "Вещи и обнищвания" и "Комедиантите", новият труд ще предложи допълнителна наслада за любителите на качественото четиво. В допълнение, той предлага неочаквана изненада - ако досегашните публикации на Милчев носеха усещането за известна недосегаемост и солипсизъм, изпълнени със световни размисли от един самодоволен „литературен аз“, то в настоящата книга се навлизат теми от актуалния ден, особено в най-травматичната сфера – медийната експанзия. Подзаглавието „покрайлитературни събития“ подсказва основната тема, която свързва публицистичните статии и есета в книгата – анализиране явленията от реалността, които претендират за литературна или артистична стойност, но често се провалят именно поради тези амбиции. Тук авторът демонстрира своето забележително остроумие, разкривайки истинската същност зад събитията отвъд клишетата в репортажната журналистика. Не позволявайте тежестта на заглавието да ви плаши; макар че изглежда претенциозно - вярвайте ми, това е невероятно забавна книга! Тя може да ви разсмее до сълзи. Що се касае до името й - то произтича от дълбочинното проучване върху романа “Любовникът на лейди Чатърли” от Дейвид Лоурънс. Стремейки се да докаже неговата класическа значимост за модерността и как чрез него можем да осмислим феномените около нас, авторът фокусира критичния си поглед върху ситуации, които биха могли спокойно да бъдат част от този роман но остават неудобно класифицирани като „покрайлитературни събития“. Наистина е предизвикателство някой да те убеди например, че песента ти е трогнала до дъното душата всъщност е смехотворна или че книга считана за образец в литературата притежава по-малко въображение отколкото рекламния слоган за прах за пране.