Спекулативно-поетически разглеждания на времето у късния Хайдегер

В настоящото изследване се акцентира на двусмислената подбуда, свързана с теоретичния проблем за времето при Хайдегер. Този въпрос е многократно разглеждан и носи в себе си противоречива история на изследванията. Целта е да се подходи към него отново, като му се придаде иманентно текстово времево измерение чрез внимателен анализ на отделни сравнително кратки произведения. Кратките текстове са избрани с цел да улеснят прегледността на задълбоченото представяне, което е особено важно, тъй като досега не са били превеждани на български език. По този начин проблемът за времето у късния Хайдегер ще възвърне своята сложност, проследявайки различните аспекти на текстовите формирования и завършености. Тоест – необходимостта от ново осмисляне на проблема за времето ще акцентира върху събитийната природа на самите литературни извършвания.

Любомир Милчев завършва специалности по българска филология и културология в Софийски университет „Свети Климент Охридски“ през 1988 г. От 1989 г. става специализант в катедрата по културология и след това редовен аспирант там в продължение на пет години. По време на подготовката си за докторска степен той учи в университетите в град Хайделберг и Бохум, Германия. През 1996 г., той превежда "Кант и проблемът на метафизиката" от Мартин Хайдегер.

Сред книгите му са: „Далматинецът Марципан” (2000), „Вещи и обнищвания в литературата: Литературният антиквариат” (2001), „Комедиантите – фарсове и водевили; дори... tableau vivante” (2004, ИК Жанет 45) и „Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното” (2006).