Каменна книга. Stone Book

Пристигнали от далеч и насядали по стръмните склонове като уморени камили, те носят на гърбовете си ценен товар – многотомни страници с илюстрации на своите каменни легенди. Опитвал съм неведнъж да разбера техния език, обикалям вече години наред рафтовете на Голямата Библиотека, където стихията работи денонощно, но все още се затруднявам в разчитането на тайните на тази древна писменост... Затова с надежда да не остана сам в Читалнята, внимателно отварям вратата й и каня пътешествениците на Формата и Знака, Метафората и Цвета да споделят усилията ми.

В началото бил Камъкът… Когато боговете чули неговите вопли за помощ, те го отключили и освободили забравеното там мехурче въздух. Така се появила Вселената.

Тогава словото все още нямало посока за полет... То се носело из безкрайността в търсене на сърце, което да го приюти.

Някога човешкото сърце живеело като див звяр сред най-дълбоките джунгли на тялото, но след много усилия човек успял да го измъкне оттам. И до днес продължава опитите си да го опитомява.

Планините възникнали благодарение вдъхновението у вулканите да се издигнат над околната среда, дарявайки боговете със тесто за замесване на камъни.

Ледниците били изградени така че децата на бедните богове да могат свободно да се пързалят по тях; докато богаташките деца играели върху склони осеяни със златист прах под слънцето.

Всички камъни идват свободни и кръгли; обаче с времето много от тях стават част от масонското братство във формите и приемат робската привилегия da бъдат крайъгълни.

Гълъбът изпратен от Ной не се завърнал обратно - хванат е от един гостоприемен остров, където можел най-сетне да почине след митовете за Потопа.

Камъните винаги знаели накъде вървят и никога не попадали в объркване. Но тогава дошъл човекът – той започнал самостоятелно строителството на свои заплетени пътища от камък.